България подготвя новата си Пътна карта за Цифровото десетилетие до 2030 г. Тя е по-амбициозна, по-конкретна и отговаря на част от проблемите, които установихме при наблюдението ни през 2025 г. Това е добрата новина. Новата Пътна карта обръща повече внимание на цифровите умения, използваемите обществени услуги, изкуствения интелект, данните, научната и технологичната инфраструктура и свързаността. Има и по-силен акцент върху измерването на резултатите, координацията и наблюдението. Част от тези промени са в посоката на препоръките, които направихме миналата година.

Но България вече закъсня с актуализирането на Пътната карта. А почти двойно повече мерки предвидени в новата Карта не означават автоматично двойно по-добри резултати. Важният въпрос е какво ще се случи на практика. Затова ПроИнфо внесе становище в обществената консултация по новата Пътна карта. В центъра му поставяме един прост въпрос:

Ще продължим ли да измерваме колко пари сме похарчили и колко дейности сме изпълнили — или ще започнем да измерваме какво действително се е променило?

Цифрови умения: не колко души са обучени, а какво могат

Броят на преминалите обучение е лесен за отчитане. Но той не ни казва дали хората действително са придобили умения, които могат да използват. Затова предлагаме по-последователен подход към ученето на цифрови умения през целия живот, по-добра подготовка на учителите, практическо използване на технологиите в образованието и местна подкрепа за хората, които срещат трудности в цифровия свят. И към основните умения вече трябва да добавим още едно: да разбираме достатъчно добре изкуствения интелект, за да можем да го използваме разумно.

Електронни услуги: не просто да ги има, а да са използваеми

Преместването на една услуга в интернет е само първата стъпка. Истинският тест е дали човек може лесно да я намери, да разбере какво се иска от него и да свърши работата си докрай. Предлагаме общи изисквания за използваемост и достъпност, тестване с реални потребители и системно използване на обратната връзка от тях. А за хората, които имат нужда от помощ, трябва да остане възможността да я получат и от човек.

Технологии и бизнес: кой всъщност печели от инвестициите?

България инвестира в подкрепа за малкия и средния бизнес, изкуствен интелект, иновационни центрове, високопроизводителни изчисления, научна инфраструктура и свързаност. Но похарчените средства и завършените дейности са само половината от историята. Трябва да знаем кой действително използва създадените възможности, какъв резултат постигат те и стигат ли до по-малките предприятия и по-слабо развитите региони.

Участие: не само когато има официална обществена консултация

Новата Пътна карта предвижда по-силна координация между институциите и повече наблюдение на изпълнението. Това е стъпка напред. Предлагаме към нея да се добавят редовни възможности за пряко гражданско участие, по-лесен достъп до информацията за изпълнението и ясен отговор какво се случва с предложенията, направени от граждани и организации при обществените консултации. Защото участието има смисъл, когато можеш да видиш какво се е случило с твоя глас.

Пътната карта е началото, не резултатът

Общата нишка във всички наши предложения е проста: цифровата трансформация трябва да се измерва с това, което променя за хората, бизнеса и общностите.

Една електронна услуга е успешна, когато хората могат да я използват. Инвестицията в цифрови умения има резултат, когато хората могат да приложат наученото. Инфраструктурата има смисъл, когато бизнесът, институциите и общностите действително се възползват от нея. А гражданското участие има стойност, когато хората могат да видят какво е станало с предложенията им. Това становище е част от продължаващото ни независимо наблюдение на изпълнението на българската Пътна карта за Цифровото десетилетие. През 2025 г. проследихме всичките 62 мерки в действащата Пътна карта, а тази година представихме изводите и препоръките от наблюдението пред отговорните институции. Сега ще следим какво правителството ще приеме от нашите предложения и от останалите становища в обществената консултация — и какво ще остане извън окончателната Пътна карта. А след приемането ѝ продължаваме да следим изпълнението: дали установените проблеми се решават и дали поетите ангажименти водят до резултати, които хората и бизнесът действително усещат.

Пътната карта записва обещанията. Ние ще следим какво се случва с тях на практика.